Емил СтояновЧлен на Европейския парламент

В навечерието на нашия национален празник над 90 ученици от Родопите и българските диаспори в Украйна, Молдова, Сърбия и Македония, млади старозагорски музиканти, студенти- доброволци от Тракийския университет в Стара Загора, лауреати на наградите на фондация "Стоян Камбарев" и отличени деца от конкурси на европейска тематика взеха участие в голямо тържество, което се проведе в Европейския парламент в Брюксел. То се осъществи по инициатива на фондация "Българска памет" със съдействието на българските евродепутати от Групата на ЕНП и под патронажа на президента Росен Плевнелиев. Сред официалните гости на събитието, преминало под надслов „България: Държава на духа и на писмеността“, бяха вицепрезидентът Маргарита Попова, еврокомисарят Кристалина Георгиева и зам.-председателят на Европейския парламент Райнер Вийланд.

Депутатите подкрепиха новите твърди санкции на ЕС срещу Иран, насочени към връщане на страната на масата за преговори, и призоваха към минимизиране на въздействието на мерките върху гражданското население в резолюция, приета този четвъртък. Парламентът настоя Иран да спре незаконната ядрена програма и заклейми заплахите на страната да затвори Ормузкия проток.

Емил Стоянов бе официалeн гост при полагането на клетвата на новия президент на Република България - Росен Плевнелиев, пред депутатите на Народното събрание на 19 януари 2012 г. В първата си реч като президент Росен Плевнелиев благодари за доверието и изтъкна: "Ще отстоявам надпартийността на институцията. Няма да забравя поетите ангажименти и не се страхувам да поемам нови. Ще осигурявам постоянна прозрачност и отчетност на свършеното. "

Интервю на Емил Стоянов за вестник "БАНКЕРЪ"

Г-н Стоянов, коя беше вашата най-важна инициатива като евродепутат през изминалата година?

Най-важната ми инициатива за миналата година беше организирането на изложбата "Съкровища от България. Златото на тракийските воини", която беше в централното фоайе на ЕП и която открихме заедно с председателя на парламента г-н Йежи Бузек и министър-председателя на България г-н Бойко Борисов. Златните български съкровища привлякоха много депутати, комисари и зрители, които се наслаждаваха на Панагюрското и Рогозенското съкровища. По време на откриването централното фоайе на парламента беше пълно с хора, които слушаха изправени химна на България и се радваха заедно с нас. Освен това важна беше конференцията (проведена отново в Брюксел) по темата „Европеана” и дигитализирането на българското културно наследство.

Резолюцията, предложена от ЕНП, С&Д, АЛДЕ и Зелени/ЕСА и приета с мнозинство на 15 декември, призовава държавите членки да отменят всички преходни мерки и да допуснат български и румънски работници на трудовите си пазари до края на 2011 г. Този призив повтаря апела от резолюцията от 25 октомври за свободата на движение на работници в ЕС.

Държавите от ЕС могат да удължат временната забрана за български и румънски работници с още 2 години или до декември 2013 г., ако известят Комисията до 31 декември 2011 г. за наличието на "сериозна заплаха" за трудовите им пазари.

Парламентът призова за нови свободни и честни избори и незабавно и пълно разследване на всички сигнали за измами и сплашване по време на изборите в Русия, проведени на 4 декември. Той приветства демонстрациите в страната като израз на волята на хората в резолюция, гласувана в сряда.

Депутатите подчертаха, че провеждането на изборите показа, че Русия не спазва стандартите за провеждане на избори, установени от ОССЕ. Те изразиха дълбоката си загриженост по отношение на докладите за измама и предварителните констатации в доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)/Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИЧП) относно процедурните нарушения, липсата на безпристрастност на медиите, тормоза спрямо независимите наблюдатели и липсата на разделение между партия и държава.

Председателят на ЕП Jerzy Buzek връчи на 14-ти декември тазгодишната награда „Сахаров” за свобода на мисълта на пет представители на Арабската пролет. Той отбеляза, че: "Историческите събития ни напомнят за нашите собствени отговорности, включително и за нуждата да подкрепим зараждащото се младо и жизнено гражданско общество." В речта си той изтъкна и ролята на жените по време на Арабската пролет.

Лауреатите се обърнаха към ЕС с призив да продължава да следи отблизо предизвикателствата, свързани с човешките права, които страните им продължават да срещат. Те отбелязаха, че подкрепата на Европа е ключова гаранция за превръщането на пролетното демократично пробуждане в истински демократичен режим, зачитащ справедливостта и човешкото достойнство.

Парламентът даде одобрението си (резолюцията беше приета с 564 гласа “за”, 38 “против” и 32 въздържали) за членството на Хърватия според изискванията на учредителните договори. Депутатите призоваха Загреб да обърне внимание на оставащите предизвикателства, особено в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. Хърватия може да стане 28-ата държава – членка на ЕС, на 1 юли 2013 г.

На парламентарната си сесия в Брюксел на 1 декември Европейският парламент одобри финалния размер и приоритетните области на бюджета на ЕС за 2012 г., следвайки споразумението, постигнато между екипа за преговори на Парламента и на държавите членки от 18 ноември.

Българският писател Калин Терзийски получи Годишната награда за литература на Европейския съюз заедно с още 11 автори на официална церемония в Брюксел на 28 ноември. Той беше отличен с приза за своята творба "Има ли кой да ви обича". Калин Терзийски получи наградата лично от председателката на Комисията по култура и образование на Европейския парламент Дорис Пак. На церемонията присъства и българският евродепутат, член на тази комисия - Емил Стоянов. Той поздрави наградения и му пожела още бъдещи успехи в тази насока и да продължи да пише все така открито и правдиво.